Прибра се в къщи и заключи.
На топло си, а аз съм вън.
Студеното отдавна е безцветно,
натрапчиво като кошмарен сън.
По пръстите ми влага се прокрадва.
От страх е. Как да позвъня?
Не си ме канил. Може да не знаеш,
че задушавам се от самота.
Звънеца ще ми избоде очите,
но вече нямам право да греша.
За всичките, които съм обичала
съм чуждата, най-чуждата жена.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up