Jan 15, 2009, 8:03 PM
Най-чуждата
Прибра се в къщи и заключи.
На топло си, а аз съм вън.
Студеното отдавна е безцветно,
натрапчиво като кошмарен сън.
По пръстите ми влага се прокрадва.
От страх е. Как да позвъня?
Не си ме канил. Може да не знаеш,
че задушавам се от самота.
Звънеца ще ми избоде очите,
но вече нямам право да греша.
За всичките, които съм обичала
съм чуждата, най-чуждата жена.
На топло си, а аз съм вън.
Студеното отдавна е безцветно,
натрапчиво като кошмарен сън.
По пръстите ми влага се прокрадва.
От страх е. Как да позвъня?
Не си ме канил. Може да не знаеш,
че задушавам се от самота.
Звънеца ще ми избоде очите,
но вече нямам право да греша.
За всичките, които съм обичала
съм чуждата, най-чуждата жена.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Изненадай и себе си! Хубав стих!
-
За друг ще бъдеш най-близката!
Вярвай! -
"Не си ме канил. Може да не знаеш,
че задушавам се от самота."
Геви - стисна ме за гърлото тоя стих!
-
Болезнено!
Поздрави, Геновева! -
Не ми се вярва в поантата...
Поне един ще се намери
да те посрещне, да те стопли.Опитай на друг звънец!Поздрав!
-
Харесах!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
