15 янв. 2009 г., 20:03

Най-чуждата 

  Поэзия » Любовная
824 1 6
Прибра се в къщи и заключи.
На топло си, а аз съм вън.
Студеното отдавна е безцветно,
натрапчиво като кошмарен сън.

По пръстите ми влага се прокрадва.
От страх е. Как да позвъня?
Не си ме канил. Може да не знаеш,
че задушавам се от самота.

Звънеца ще ми избоде очите,
но вече нямам право да греша.
За всичките, които съм обичала
съм чуждата, най-чуждата жена.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??