15 ene 2009, 20:03

Най-чуждата 

  Poesía » De amor
816 1 6
Прибра се в къщи и заключи.
На топло си, а аз съм вън.
Студеното отдавна е безцветно,
натрапчиво като кошмарен сън.

По пръстите ми влага се прокрадва.
От страх е. Как да позвъня?
Не си ме канил. Може да не знаеш,
че задушавам се от самота.

Звънеца ще ми избоде очите,
но вече нямам право да греша.
За всичките, които съм обичала
съм чуждата, най-чуждата жена.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??