Да се усмихнеш на цъфнало кокиче сред снега,
и в белотата да съзреш сиянието на лъчите
на слънцето, на живота, на късче топлина,
която ти изпраща любовта преминала вселените.
Да се събудиш в късна, тъмна доба,
и да ти светлее във зениците изкряща доброта
със име на дете или на цвете.
Нима това не е лика на любовта...
Когато най-самотен се усетиш,
да те прегърне брат или сестра.
Когато пък от студ трепериш,
да те обгърне топлина... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up