Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
16.11.2017 г., 22:57 ч.

Най - истинска любов 

  Поезия » Друга
795 0 5

Да се усмихнеш на цъфнало кокиче сред  снега, 
и в белотата да съзреш сиянието на лъчите
на слънцето, на  живота, на късче топлина, 
която ти изпраща любовта преминала вселените.

 

Да се събудиш в късна, тъмна доба, 
и да ти светлее във зениците изкряща доброта 
със  име на дете или на цвете.
Нима това не е лика на любовта...

 

Когато най-самотен се усетиш, 
да те  прегърне брат или сестра.
Когато пък от студ трепериш, 
да те обгърне топлина...

 

Когато те измъчва люта жажда, 
и устните ти лепнат от мълчание.
Приятел ти подава водица в чаша, 
ала за теб е животворящото лечение.

 

Да бъдеш лъч, и толина,..уют.
Прегръдка, и вода, живот...
Да свиеш  и вселената във своя скут, 
нима това не е най-истинска любов...

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??