Да се усмихнеш на цъфнало кокиче сред снега,
и в белотата да съзреш сиянието на лъчите
на слънцето, на живота, на късче топлина,
която ти изпраща любовта преминала вселените.
Да се събудиш в късна, тъмна доба,
и да ти светлее във зениците изкряща доброта
със име на дете или на цвете.
Нима това не е лика на любовта...
Когато най-самотен се усетиш,
да те прегърне брат или сестра.
Когато пък от студ трепериш,
да те обгърне топлина... ...