Старея, белея... какво от това...
по облаци стъпила с двата си крака,
сърфирам по вятъра, а той на шега
ми спира дъха, в прегръдка ме стяга.
С гръмотевични бури в танц ме върти,
над дъждовете той ме издига.
В очите кафеви, не, няма сълзи...
две слънца в отворена книга.
А луната, по тъмно, е мойта звезда...
в тишината пред теб ще разкрия
колко нежна може да бъде нощта...
уморена от вятъра до теб ще се свия. ...