terita (Теодора Атанасова)
293 525
23.04.2022 г., 11:56 ч.  

Най-топлият лъч 

  Поезия » Любовна, Философска
401 7 5

Старея, белея... какво от това...
по облаци стъпила с двата си крака,
сърфирам по вятъра, а той на шега
ми спира дъха, в прегръдка ме стяга.

С гръмотевични бури в танц ме върти,
над дъждовете той ме издига.
В очите кафеви, не, няма сълзи...
две слънца в отворена книга.

А луната, по тъмно, е мойта звезда...
в тишината пред теб ще разкрия
колко нежна може да бъде нощта...
уморена от вятъра до теб ще се свия.

Дали, ако бронята с рокля сменя
пак ще съм твойта любима!?...
Казваш: "Да!", защото мойта душа
си я виждал гола и безкрайно ранима.

Да белеем, стареем, ей тъй... на шега,
от вятър обрулени, да мокреем от дъжд.
Под лозницата сплели ръце във реса...
от слънцето взели най-топлия лъч.

23.04.2022г.
 

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Hощта ще е е с моите тъмни очи
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия » Любовна, Друга
Додето се спъвах по сипей сама
и драките дружки ми бяха,
по-вярно от куче ти пазех дома,
превърна се в къща – без стряха.
По навик изгълтваш на две или три ...
  333  7  14 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??