23 abr 2022, 11:56  

Най-топлият лъч 

  Poesía » De amor, Filosófica
449 7 5
Старея, белея... какво от това...
по облаци стъпила с двата си крака,
сърфирам по вятъра, а той на шега
ми спира дъха, в прегръдка ме стяга.
С гръмотевични бури в танц ме върти,
над дъждовете той ме издига.
В очите кафеви, не, няма сълзи...
две слънца в отворена книга.
А луната, по тъмно, е мойта звезда...
в тишината пред теб ще разкрия
колко нежна може да бъде нощта...
уморена от вятъра до теб ще се свия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Додето се спъвах по сипей сама
и драките дружки ми бяха,
по-вярно от куче ти пазех дома,
превърна се в къща – без стряха.
По навик изгълтваш на две или три ...
  382  14 
Propuestas
: ??:??