Oct 5, 2007, 8:38 AM

Наказание 

  Poetry
1068 0 10
 

Кармата своя ще нося,

за внимание няма да прося.

Порасна на мама детето,

самичко си бърше нослето.

Решава и мама отрязва,

телефонният повик отказва.

Таяло в сърцето обиди,

че мама далече отиде.

То най-добре знае самичко

как мама понасяше всичко.

„Достойнство не ти ли остана?"

попита веднъж свойта мама.

Самичко багажа събира

„Иди, намери си квартира".

Дава надежда голяма

и напътствия на своята мама.

И мама изпада в заблуди,

объркана в своите нужди.

Чак сега сама осъзнава -
 детето наказания раздава.

За да накаже тате сурово,

мама да жертва дори е готово.

За толкова грижи - награда,

наказа мама да страда.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??