5 oct 2007, 8:38

Наказание 

  Poesía
1074 0 10
 

Кармата своя ще нося,

за внимание няма да прося.

Порасна на мама детето,

самичко си бърше нослето.

Решава и мама отрязва,

телефонният повик отказва.

Таяло в сърцето обиди,

че мама далече отиде.

То най-добре знае самичко

как мама понасяше всичко.

„Достойнство не ти ли остана?"

попита веднъж свойта мама.

Самичко багажа събира

„Иди, намери си квартира".

Дава надежда голяма

и напътствия на своята мама.

И мама изпада в заблуди,

объркана в своите нужди.

Чак сега сама осъзнава -
 детето наказания раздава.

За да накаже тате сурово,

мама да жертва дори е готово.

За толкова грижи - награда,

наказа мама да страда.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??