Кармата своя ще нося,
за внимание няма да прося.
Порасна на мама детето,
самичко си бърше нослето.
Решава и мама отрязва,
телефонният повик отказва.
Таяло в сърцето обиди,
че мама далече отиде.
То най-добре знае самичко
как мама понасяше всичко.
„Достойнство не ти ли остана?"
попита веднъж свойта мама. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация