Напомняш ми на две разплакани очи
Напомняш ми на две разплакани очи,
изпълнени със блясъка на летни ниви
и златото във тях така блести,
че виждат ми се толкова красиви…
И двете точки вътре в тях
спокойно отброяват часовете
и питам се дали е грях,
че аз обичам да потъвам и във двете…
Напомняш ми на две разплакани очи,
рисуващи със сълзи мъдрост
и твоя поглед мъничко горчи,
но точно тук откривам в него прелест…
И тези две очи не ме оставят да си тръгна -
тъй нежно се допълват във синхрон сега…
И топлата им пъстрота е моята присъда,
а двете черни точки - моята съдба!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Откривам доста познати чувства в този стих. Но кой знае, сигурно всеки от нас поне веднъж се е чувствал така. Поздрави!
-
Понякога разплаканите очи говорят много повече, защото всеки може да се усмихва, но малцина не плачат сами!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
