23.04.2011 г., 17:15 ч.

Напомняш ми на две разплакани очи 

  Поезия » Любовна
1040 0 2

Напомняш ми на две разплакани очи,

изпълнени със блясъка на летни ниви

и златото във тях така блести,

че виждат ми се толкова красиви…

 

И двете точки вътре в тях

спокойно отброяват часовете

и питам се дали е грях,

че аз обичам да потъвам и във двете…

 

Напомняш ми на две разплакани очи,

рисуващи със сълзи мъдрост

и твоя поглед мъничко горчи,

но точно тук откривам в него прелест…

 

И тези две очи не ме оставят да си тръгна -

тъй нежно се допълват във синхрон сега…

И топлата им пъстрота е моята присъда,

а двете черни точки - моята съдба!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Откривам доста познати чувства в този стих. Но кой знае, сигурно всеки от нас поне веднъж се е чувствал така. Поздрави!
  • Понякога разплаканите очи говорят много повече, защото всеки може да се усмихва, но малцина не плачат сами!
Предложения
: ??:??