23 abr 2011, 17:15

Напомняш ми на две разплакани очи 

  Poesía » De amor
1061 0 2

Напомняш ми на две разплакани очи,

изпълнени със блясъка на летни ниви

и златото във тях така блести,

че виждат ми се толкова красиви…

 

И двете точки вътре в тях

спокойно отброяват часовете

и питам се дали е грях,

че аз обичам да потъвам и във двете…

 

Напомняш ми на две разплакани очи,

рисуващи със сълзи мъдрост

и твоя поглед мъничко горчи,

но точно тук откривам в него прелест…

 

И тези две очи не ме оставят да си тръгна -

тъй нежно се допълват във синхрон сега…

И топлата им пъстрота е моята присъда,

а двете черни точки - моята съдба!

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Откривам доста познати чувства в този стих. Но кой знае, сигурно всеки от нас поне веднъж се е чувствал така. Поздрави!
  • Понякога разплаканите очи говорят много повече, защото всеки може да се усмихва, но малцина не плачат сами!
Propuestas
: ??:??