Нарекох си...

Mar 5, 2014, 11:18 PM

Poetry

481 0 6

Нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
и ето че съм вече Бог,
на себе си, на всичко.
Това е да си шия свят,
а плачейки ще бъда никой,
да нося във сърцето хляб,
обичай ме и ти, обичай.
Страхотно е, витая тук
в небето си и няма бездна,
такъв съм, безвъзвратно друг
и слънцето до мен си легна... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Нарекох си...

Want to read more?

Random works