Нарекох си...

5 mar 2014, 23:18

Poesía

459 0 6

Нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
и ето че съм вече Бог,
на себе си, на всичко.

Това е да си шия свят,
а плачейки ще бъда никой,
да нося във сърцето хляб,
обичай ме и ти, обичай.

Страхотно е, витая тук
в небето си и няма бездна,
такъв съм, безвъзвратно друг
и слънцето до мен си легна...

Че нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
ти рисувай си дъга - любов,
не падай никога, не падай ничком!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

myworld (Аз)

2014-03-11T16:45:22+02:00

Благодаря ти много за топлите думи, М.
manipuliram (Манипулирам)

2014-03-11T16:16:59+02:00

такъв съм, безвъзвратно друг
и слънцето до мен си легна...

Васил, наистина си друг - вълнуващо докосващ сърцата ни!
myworld (Аз)

2014-03-06T19:45:54+02:00

Благодаря ти, Радостина!
blackink (Радостина Димитрова)

2014-03-06T19:23:33+02:00

О, прекрасно!
myworld (Аз)

2014-03-06T12:36:48+02:00

Благодаря ти, Санвали!
Sanvali (Санвали)

2014-03-06T12:10:53+02:00

Хубава образност, Васил!

Себе-познанието не е лесно!

Поздравявам те за нежния стих!