myworld (Аз)
284 845
5 мар. 2014 г., 23:18

Нарекох си... 

  Поэзия
456 0 6

Нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
и ето че съм вече Бог,
на себе си, на всичко.

Това е да си шия свят,
а плачейки ще бъда никой,
да нося във сърцето хляб,
обичай ме и ти, обичай.

Страхотно е, витая тук
в небето си и няма бездна,
такъв съм, безвъзвратно друг
и слънцето до мен си легна...

Че нарекох си съня живот,
потекоха във мен рекички,
ти рисувай си дъга - любов,
не падай никога, не падай ничком!

© Аз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти много за топлите думи, М.
  • такъв съм, безвъзвратно друг
    и слънцето до мен си легна...

    Васил, наистина си друг - вълнуващо докосващ сърцата ни!
  • Благодаря ти, Радостина!
  • О, прекрасно!
  • Благодаря ти, Санвали!
  • Хубава образност, Васил!

    Себе-познанието не е лесно!

    Поздравявам те за нежния стих!
Предложения
: ??:??