тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Mar 24, 2008, 11:08 AM

Насока 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 8
600 0 14
Говоря на Луната и търся моята история...
С камбани милионни поднася я на длан светът...
През отворени прозорци и с магия чаровна
прелитат пеперуди свободни и изящно искрят.
И претърсвам паметта си всеки ден в това море,
и ключ към живота търся, на влюбени очи в страстта.
И измеримо щастие, откакто свят светува, ме зове.
Да - и нито вятър го превива, нито буря го поваля.
Не може да си Бог, без да запазиш човешкия си лик.
И спуснал се до дъното, и животът да преваля.
И светът да иска да те пречупи, о, светъл миг!
Навсякъде ще те последвам - по въздуха, по вятъра ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
  • KrischoKrischo.1 (Krischo) Две сърца
    Две сърца
  • m-hrstv (Милен Христов) Poisoned Walls
    Another day - Another wish to fade away. So take your pills and feel the warmth, Your lake is smould...
  • sauronboab (Борислав Ангелов) We shall not
    We shall not sleep, until the day, until the shadows pass away and light is coming strong and still,...
  • Reddas (Кейтлин А.) Don't Look at Me
    I’ve changed for you… and died for you – for nothing! But the damage isn’t for the cost, but for the...

More works »