тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
24.03.2008 г., 11:08 ч.

Насока 

  Поезия » Философска
579 0 14
Говоря на Луната и търся моята история...
С камбани милионни поднася я на длан светът...
През отворени прозорци и с магия чаровна
прелитат пеперуди свободни и изящно искрят.
И претърсвам паметта си всеки ден в това море,
и ключ към живота търся, на влюбени очи в страстта.
И измеримо щастие, откакто свят светува, ме зове.
Да - и  нито вятър го превива, нито буря го поваля.
Не може да си Бог, без да запазиш човешкия си лик.
И спуснал се до дъното, и животът да преваля.
И светът да иска да те пречупи, о, светъл миг!
Навсякъде ще те последвам - по въздуха, по вятъра
и ще протягам към Луна-вълшебница своите ръце,
с татуиран белег, още парещ - жежък на Икар,
с насока слънчева - жигосала и моето сърце!

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??