Сняг занича в прозорец небесен
дето тъмното стъпки отмаря.
Мигом литват крилати завеси
от кристали на земната пара.
По неведоми пътища хуква
нощ с перото на скитаща сова.
Нямам шапка, среброто профуках
до последната лунна подкова!
Стих поляга в легло на тръпчинка
и ме дебне зад чувство лъжливо...
Миниатюрните остри снежинки
разтопяват следите наживо... ...