Насън
Сняг занича в прозорец небесен
дето тъмното стъпки отмаря.
Мигом литват крилати завеси
от кристали на земната пара.
По неведоми пътища хуква
нощ с перото на скитаща сова.
Нямам шапка, среброто профуках
до последната лунна подкова!
Стих поляга в легло на тръпчинка
и ме дебне зад чувство лъжливо...
Миниатюрните остри снежинки
разтопяват следите наживо...
То в торба не стои - като шило!
Уж Луната в окови го стиска.
Всички белези тя е разшила,
а сърцето... какво ли пак иска?!
Ех, Любов, тебе още те бива!
Няма трънчето мирис на роза...
Предпочитам сега да заспивам
вместо кардиоанабиоза!
Свързани произведения
Comments
-
Когато границата между сън и реалност изчезва.Колко е хубаво!
-
На ръба на съня като те нагости някое видение по пижама...
Благодаря, Мария. -
И той е с диагноза, Жени Даже по-често от мечтите, Стойчо, Благодаря ви.
-
Сънищата понякога се случват...
-
ехааа... стих по ръба на анабиотичния сън... Краси, какво описание само! Чудесна си!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
