24.11.2019 г., 10:53 ч.  

Насън 

  Поезия » Любовна
597 3 5
Сняг занича в прозорец небесен
дето тъмното стъпки отмаря.
Мигом литват крилати завеси
от кристали на земната пара.
По неведоми пътища хуква
нощ с перото на скитаща сова.
Нямам шапка, среброто профуках
до последната лунна подкова!
Стих поляга в легло на тръпчинка
и ме дебне зад чувство лъжливо...
Миниатюрните остри снежинки
разтопяват следите наживо... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??