Jul 7, 2011, 9:56 PM

Насън 

  Poetry
567 1 2
Насън
Отвъд хоризонта, отвъд дъгата,
търкулна се морен денят.
Прибра се слънцето, цяло в позлата,
заспива стихнал градът.
Вълните криви на дългите улици
в неясни сенки пълзят.
Някъде там между тях се намира
на детството мое домът.
Въздишка отронва с листата на двора
кедърът остарял.
Той всички мои дни и години ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??