Насън

7.07.2011 г., 21:56 ч.

Поезия

569 1 2

Насън
Отвъд хоризонта, отвъд дъгата,
търкулна се морен денят.
Прибра се слънцето, цяло в позлата,
заспива стихнал градът.
Вълните криви на дългите улици
в неясни сенки пълзят.
Някъде там между тях се намира
на детството мое домът.
Въздишка отронва с листата на двора
кедърът остарял.
Той всички мои дни и години ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Насън

Искате да прочетете повече?

Предложения