Ifcho0o (Иван Мицов)
4 1
Mar 11, 2012, 4:24 PM

Natur morte 

  Poetry » Love
459 0 0

Милиони снежинки,

хиляди листа...

Падат в мрака

на моята душа.

 

Сърцето ми умира

и за него тъжи,

плачещо - небето

с кристални сълзи.

 

Реката замръзва,

скована от лед.

Гласът ù изчезва.

Остава спомена блед.

 

Цветята на моята

стара душа - 

красиви и нежни,

повяхват сега.

 

И песента на ветреца,

бърза преди,

става лирична...

грозна почти.

 

Всичко се случва

точно сега.

Когато до мен си,

но далече, сама...

© Иван Мицов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??