11.03.2012 г., 16:24 ч.

Natur morte 

  Поезия » Любовна
479 0 0
Милиони снежинки,
хиляди листа...
Падат в мрака
на моята душа.
Сърцето ми умира
и за него тъжи,
плачещо - небето
с кристални сълзи.
Реката замръзва,
скована от лед.
Гласът ù изчезва.
Остава спомена блед. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Мицов Всички права запазени

Предложения
  • Не ме разсейвай с приказки за старост, а просто за любов се подготви, защото изживявам втора младост...
  • Да разделим ли тази нощ на две? Ти – в твоята, аз – в мойта половина... Заключих всички лоши светове...
  • Колко хора я знаят по Божия свят – тази шарена черга на земните плещи?... С красотата на рай и с ина...

Още произведения »