11 мар. 2012 г., 16:24

Natur morte 

  Поэзия » Любовная
465 0 0

Милиони снежинки,

хиляди листа...

Падат в мрака

на моята душа.

 

Сърцето ми умира

и за него тъжи,

плачещо - небето

с кристални сълзи.

 

Реката замръзва,

скована от лед.

Гласът ù изчезва.

Остава спомена блед.

 

Цветята на моята

стара душа - 

красиви и нежни,

повяхват сега.

 

И песента на ветреца,

бърза преди,

става лирична...

грозна почти.

 

Всичко се случва

точно сега.

Когато до мен си,

но далече, сама...

© Иван Мицов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??