TheGoldenEnigma (Маломир Стръков)
115 18
May 30, 2013, 6:21 PM

Натюрмортът на една душа 

  Poetry » Love
577 0 0
Също като убягнал смисъл...
като прашинка, падаща от твоята коса,
вятърът отново се е слисал
и заклещил се около твоята осанка
рисува светлина без мисъл...!
Като птица плуваща в река...
за всички красотата ти е неминуем поглед
и ако самата ти си знак
за лято или къс от есента,
то минутата без твойта истина сезон ще е...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Random works
: ??:??