Натюрмортът на една душа

30 may 2013, 18:21

Poesía » De amor

519 0 0

Също като убягнал смисъл...

като прашинка, падаща от твоята коса,

вятърът отново се е слисал

и заклещил се около твоята осанка

рисува светлина без мисъл...!

Като птица плуваща в река...

за всички красотата ти е неминуем поглед

и ако самата ти си знак

за лято или къс от есента,

то минутата без твойта истина сезон ще е...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.