Натюрмортът на една душа

30.05.2013 г., 18:21 ч.

Поезия » Любовна

530 0 0

Също като убягнал смисъл...

като прашинка, падаща от твоята коса,

вятърът отново се е слисал

и заклещил се около твоята осанка

рисува светлина без мисъл...!

Като птица плуваща в река...

за всички красотата ти е неминуем поглед

и ако самата ти си знак

за лято или къс от есента,

то минутата без твойта истина сезон ще е...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.