Не искам да се раждам отново...
... ако няма да те има там.
Докога озверяло, пустинно,
виновно
ще казвам: О да, знам -
притиснат от неяснотата,
от разкъсващия плам
и пориви горещи,
от дирята на твоя срам,
от безпричинната поема,
от съзнанието за утре -
Няма да те дам?!
Ще те броя с пръсти,
ще изнизвам свойте ласки
в думи,
докато всичко онова,
стояло с векове помежду ни
не изпие от пориви уединени
деня ни
на безброй мили от света
и покаже пътя
разбързал се, препускащ, дишащ
само вселените
към дома ни!
Кажи ми!
Докога ще свисти
вятъра покрай ушите,
викащ и крещящ:
Хей ти там!
Забрави ли душите,
постлали най-невидим
огън на талази, ням...
И къде са ви сега сълзите?
Вдъхваш ли живота?
Прям?
Мисля си за теб.
Изпод руините
надигам своя поглед
и те търся -
и виж отпред!
В стъпките, навети песъчинки,
ще се родя - заклет,
че нивга няма да те пусна,
в душата ти приет,
в усмивките ти бистри.
Ех, душа, привет.
© Ив All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти Петя
-
Е,на мен пък много ми хареса и мисля,че творбата ти дори е недооценена! Поздрав
-
Я, корективен коментар. Супер!
-
дълго е
кофти нагласени рими
и неправилна употреба на думи
"изнизвам свойте ласки
в думи"
нанизвам?
(и не само тук)
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
