ammonia
18 results
Зимата беше опустошителна, смразяваща, ледено-отрезвителна. Не се издържаше. Преди окончателно да се изпълни с горчива жлъч, той реши да вземе планетата си в свои ръце. Беше дошло времето.
Събра багажа си. Най-необходимите, най-хубавите, най-удобните дрехи.
Прибра само онези любими образи и предмети ...
Събра багажа си. Най-необходимите, най-хубавите, най-удобните дрехи.
Прибра само онези любими образи и предмети ...
829
3
Оазисът беше твърде малък. Приеха всичко, което им предложиха хората, отседнали там - и сянка, и вода, и храна... но притеснението им се увеличи. Останалите пътници от кервана се скриха от жегата, без да им отделят повече внимание и това силно ги натъжи. Легнаха да поспят в една от шатрите, докато о ...
838
Вървяха бавно. Навлажняваха пресъхналите си устни, споглеждаха се, докосваха ръцете си.
- Сигурен съм, че се питаш същото като мен - поде пръв той.
- Кога ще свърши тази суша?
В мрака се вървеше значително по-лесно. Денят би изгорил телата им. Но тъмнината създаваше и допълнително напрежение.
Той сп ...
- Сигурен съм, че се питаш същото като мен - поде пръв той.
- Кога ще свърши тази суша?
В мрака се вървеше значително по-лесно. Денят би изгорил телата им. Но тъмнината създаваше и допълнително напрежение.
Той сп ...
870
- Страх те е да бъда зависима от теб - промълви тя, докато лежаха в пясъците в хладината на нощта.
Той я погледна почти възмутено и тръгна да роптае.
- Знам, знам какво ще кажеш... Всичко, което правиш за мен, това че си с мен, това че заедно се справяме с препятствията....
- Тогава какво... - едва ...
Той я погледна почти възмутено и тръгна да роптае.
- Знам, знам какво ще кажеш... Всичко, което правиш за мен, това че си с мен, това че заедно се справяме с препятствията....
- Тогава какво... - едва ...
796
- Трябва да продължим напред - каза той.
Но когато се обърнаха по посока на пътя и двамата ахнаха. Пред тях се стелеше огромна пустиня. Очите й се напълниха със сълзи и с разтреперан глас тя промълви:
- Толкова е голяма...
Той се обърна към нея учуден.
- Какво става? Какво има? ...
Но когато се обърнаха по посока на пътя и двамата ахнаха. Пред тях се стелеше огромна пустиня. Очите й се напълниха със сълзи и с разтреперан глас тя промълви:
- Толкова е голяма...
Той се обърна към нея учуден.
- Какво става? Какво има? ...
810
- Вече знам! - извика тя, греейки.
Той дишаше учестено и вода се стичаше по лицето му. Докато успокояваше дъха си и я гледаше в захлас, се усмихна широко и се приведе напред, отпочивайки си.
Току-що бяха преминали цялото езеро от лава и умората ги терзаеше.
Тя се приближи до него и се долепи, докато ...
Той дишаше учестено и вода се стичаше по лицето му. Докато успокояваше дъха си и я гледаше в захлас, се усмихна широко и се приведе напред, отпочивайки си.
Току-що бяха преминали цялото езеро от лава и умората ги терзаеше.
Тя се приближи до него и се долепи, докато ...
876
2
Той ратвори шепите си. Беше изминало време.... Колко никой не знаеше. Дали бяха векове? Или просто миг?
- Мисля, че имам необходимите ключове - каза тихо той, взирайки се в съдържанието на ръцете си, сам не проумявайки достатъчно добре какво точно става.
От ръцете му засия светлина, която премина пр ...
- Мисля, че имам необходимите ключове - каза тихо той, взирайки се в съдържанието на ръцете си, сам не проумявайки достатъчно добре какво точно става.
От ръцете му засия светлина, която премина пр ...
892
- Какво правиш тук? - попитя тя, упоена от аромата на въздишки, носещ се около силуета му.
Стояха така от двете страни на решетката, без да могат да пристъпят напред.
- Донесох ти подарък - изрече неуверено мъжът. - Ще ме извиниш обаче, притъпих му усещанията.
Тя повдигна вежди в полу-почуда.
- Знае ...
Стояха така от двете страни на решетката, без да могат да пристъпят напред.
- Донесох ти подарък - изрече неуверено мъжът. - Ще ме извиниш обаче, притъпих му усещанията.
Тя повдигна вежди в полу-почуда.
- Знае ...
1003
2
Окъсаният й вид го порази. Уж заздравели стари рани, но дълбоките белези се простираха по цялата й душа. Поиска му се да се протегне и да докосне за миг яркото й излъчване, но това породи безпокойство в скиталческата му същност.
Той беше тя.
Докосването му до самия себе си беше твърде болезнено по н ...
Той беше тя.
Докосването му до самия себе си беше твърде болезнено по н ...
773
2
Той си беше тръгвал.
А тялото й - проснато
оставял насаме
в кал ... с птици,
крадящи от плътта й... ...
А тялото й - проснато
оставял насаме
в кал ... с птици,
крадящи от плътта й... ...
1002
4
Да притичам през времето,
за да пристигна в тебе.
Вместо това, поредното
въображение ще ме обземе.
Наизуст си гоня ...
за да пристигна в тебе.
Вместо това, поредното
въображение ще ме обземе.
Наизуст си гоня ...
1062
2
... ако няма да те има там.
Докога озверяло, пустинно,
виновно
ще казвам: О да, знам -
притиснат от неяснотата, ...
Докога озверяло, пустинно,
виновно
ще казвам: О да, знам -
притиснат от неяснотата, ...
758
4
Събирах дъжда
в глътки ясно самосъзнание...
Разбрах защо - дъха
ти е бил винаги в моето признание...
Днес приемам едно: ...
в глътки ясно самосъзнание...
Разбрах защо - дъха
ти е бил винаги в моето признание...
Днес приемам едно: ...
787
3
Измервам нощите
в крачки към теб
и ми липсваш,
и липсваш,
и липсваш! ...
в крачки към теб
и ми липсваш,
и липсваш,
и липсваш! ...
689
7
/биологичен експеримент/
Дойде при мен уверена и плаха -
диплоиден, спирален хромозом.
Обърка ме, пренаредих се -
в миг - ах, с тази липса на озон! ...
Дойде при мен уверена и плаха -
диплоиден, спирален хромозом.
Обърка ме, пренаредих се -
в миг - ах, с тази липса на озон! ...
1171
7
Красиво ъгълче да сгушиш
приготвил съм за теб, смутен..
С усмивки чакам да обкичиш,
заровил дъх в косите, в плен..
Тръпни, последвай и росата ...
приготвил съм за теб, смутен..
С усмивки чакам да обкичиш,
заровил дъх в косите, в плен..
Тръпни, последвай и росата ...
975
9
Ако се осмелиш да прекрачиш брега
и забравиш за всички акостирали яхти,
ще съзреш в миг на полет онази нега,
която покрива сърцето с хиляди ласки.
Ще въздишам с нежност своята шир ...
и забравиш за всички акостирали яхти,
ще съзреш в миг на полет онази нега,
която покрива сърцето с хиляди ласки.
Ще въздишам с нежност своята шир ...
771
7
1831
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
