Не искам да се раждам отново...

23.02.2010 г., 11:30 ч.

Поезия » Любовна

728 0 4

... ако няма да те има там.
Докога озверяло, пустинно,
виновно
ще казвам: О да, знам -
притиснат от неяснотата,
от разкъсващия плам
и пориви горещи,
от дирята на твоя срам,
от безпричинната поема,
от съзнанието за утре -
Няма да те дам?!

Ще те броя с пръсти,
ще изнизвам свойте ласки
в думи,
докато всичко онова,
стояло с векове помежду ни
не изпие от пориви уединени
деня ни
на безброй мили от света
и покаже пътя
разбързал се, препускащ, дишащ
само вселените
към дома ни!

Кажи ми!
Докога ще свисти
вятъра покрай ушите,
викащ и крещящ:
Хей ти там!
Забрави ли душите,
постлали най-невидим
огън на талази, ням...
И къде са ви сега сълзите?
Вдъхваш ли живота?
Прям?

Мисля си за теб.
Изпод руините
надигам своя поглед
и те търся -
и виж отпред!
В стъпките, навети песъчинки,
ще се родя - заклет,
че нивга няма да те пусна,
в душата ти приет,
в усмивките ти бистри.

Ех, душа, привет.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ammonia (Ив)

2010-03-13T18:31:39+02:00

Благодаря ти Петя
angel_voice (Пепп)

2010-03-12T11:51:13+02:00

Е,на мен пък много ми хареса и мисля,че творбата ти дори е недооценена! Поздрав
ammonia (Ив)

2010-02-23T15:27:03+02:00

Я, корективен коментар. Супер!
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2010-02-23T13:43:03+02:00

дълго е
кофти нагласени рими
и неправилна употреба на думи

"изнизвам свойте ласки
в думи"

нанизвам?

(и не само тук)