Не оставай с мен, 

когато свещта бавно се топи,

и восъкът тъй жално сега гори;

Не оставай мен,

когато звездите нежно чезнат

от хоризонта на синьото небе,

а утрото изгрява и ми се усмихва,

сега отново невинно като дете;

Не оставай с мен,

когато светлината бавно

заличава с новия ден,

блясъкът на нощта,

сега отново тъй, безсрамно;

Но - остани единствена и само моя

ти, тук и сега, с мистерията своя,

нека сънищата тъй желани и сладки, 

отново да ни отнесат в свят на загадки,

и тъй телата, очите и душите,

все така уморени и безмилостно ранени,

ще бъдат с милувки и прегръдки изцерени,

а сълзите на душите - изтрити,

тогаз ще бъдем отново, ще бъдем -

Аз и Ти!