Не оставай с мен,
когато свещта бавно се топи,
и восъкът тъй жално сега гори;
Не оставай мен,
когато звездите нежно чезнат
от хоризонта на синьото небе,
а утрото изгрява и ми се усмихва,
сега отново невинно като дете;
Не оставай с мен,
когато светлината бавно
заличава с новия ден,
блясъкът на нощта,
сега отново тъй, безсрамно;
Но - остани единствена и само моя
ти, тук и сега, с мистерията своя,
нека сънищата тъй желани и сладки,
отново да ни отнесат в свят на загадки,
и тъй телата, очите и душите,
все така уморени и безмилостно ранени,
ще бъдат с милувки и прегръдки изцерени,
а сълзите на душите - изтрити,
тогаз ще бъдем отново, ще бъдем -
Аз и Ти!
© Калоян Кирилов Все права защищены