Не оставай с мен,
когато свещта бавно се топи,
и восъкът тъй жално сега гори;
Не оставай мен,
когато звездите нежно чезнат
от хоризонта на синьото небе,
а утрото изгрява и ми се усмихва,
сега отново невинно като дете;
Не оставай с мен,
когато светлината бавно
заличава с новия ден,
блясъкът на нощта, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse