Ще отмия петната от страх по лицето ти.
Рефлектирам в очите ти като в тъмни стъкла.
Зная как са кълвали със стръв от ръцете ти
преоблечени дяволи с ненаситни уста.
Ще изгрее дъгата ти, както все е изгрявала –
виждам - пак се изправяш, дори и сама.
Черпиш вяра от нищото и това ти е правило,
пък макар и покръстена без светена вода
от живота – надзорник, от когото получи
куп фактури за уж тривиални неща
и безброй йероглифи, от които да учиш
как се става успешно Човек на света. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up