13.01.2012 г., 17:43 ч.

(Не)заслужено 

  Поезия
834 0 19

Ще отмия петната от страх по лицето ти.

Рефлектирам в очите ти като в тъмни стъкла.

Зная как са кълвали със стръв от ръцете ти

преоблечени дяволи с ненаситни уста.

 

Ще изгрее дъгата ти, както все е изгрявала –

виждам - пак  се изправяш, дори и сама.

Черпиш вяра от нищото и това ти е правило,

пък макар и покръстена без светена вода

 

от живота – надзорник, от когото получи

куп фактури за уж тривиални неща

и безброй йероглифи, от които да учиш

как се става успешно Човек на света.

 

Не замервай крадливите свраки в очите си –

остави им храна, направи им гнездо.

Знаеш - всеки ще вземе, каквото е писано,

само дето все още не знаеш защо...

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??