13 янв. 2012 г., 17:43

(Не)заслужено 

  Поэзия
835 0 19

Ще отмия петната от страх по лицето ти.

Рефлектирам в очите ти като в тъмни стъкла.

Зная как са кълвали със стръв от ръцете ти

преоблечени дяволи с ненаситни уста.

 

Ще изгрее дъгата ти, както все е изгрявала –

виждам - пак  се изправяш, дори и сама.

Черпиш вяра от нищото и това ти е правило,

пък макар и покръстена без светена вода

 

от живота – надзорник, от когото получи

куп фактури за уж тривиални неща

и безброй йероглифи, от които да учиш

как се става успешно Човек на света.

 

Не замервай крадливите свраки в очите си –

остави им храна, направи им гнездо.

Знаеш - всеки ще вземе, каквото е писано,

само дето все още не знаеш защо...

© Елена Биларева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??