Небе

magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041

Sep 27, 2009, 4:18 PM

Poetry

1353 0 16

Небе
Шепнеха ми напукани устни,
а мислите изпревариха времето.
Сънят отново донесе чувството,
за небето - самотно и стенещо,
когато, вечерта, в пламъци
умира слънцето във сърцето му
и всеки лъч в късните залези
изгаря сълзите в лицето му.
И вятър среднощен се скита,
тъй леко отваря тъгата му,
дълбоко от погледи скрита, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Небе

Want to read more?

Random works