magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
27.09.2009 г., 16:18 ч.

Небе 

  Поезия
1334 0 16
Небе
Шепнеха ми напукани устни,
а мислите изпревариха времето.
Сънят отново донесе чувството,
за небето - самотно и стенещо,
когато, вечерта, в пламъци
умира слънцето във сърцето му
и всеки лъч в късните залези
изгаря сълзите в лицето му.
И вятър среднощен се скита,
тъй леко отваря тъгата му,
дълбоко от погледи скрита, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??