magnum (Венцислав Янакиев)
63 2041
27 сент. 2009 г., 16:18

Небе 

  Поэзия
5.0 (10)
1397 0 16
Небе
Шепнеха ми напукани устни,
а мислите изпревариха времето.
Сънят отново донесе чувството,
за небето - самотно и стенещо,
когато, вечерта, в пламъци
умира слънцето във сърцето му
и всеки лъч в късните залези
изгаря сълзите в лицето му.
И вятър среднощен се скита,
тъй леко отваря тъгата му,
дълбоко от погледи скрита, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Предложения
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Някога елите били вълшебни
    Някога елите били вълшебни
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Созерцание природы
    Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • stivi797 (Стефан Янев) Мертвые 1983
    Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • stivi797 (Стефан Янев) Дорога 1985
    Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »