vladun (Владимир Виденов)
84 507
Apr 15, 2012, 8:45 PM

Небесен джаз 

  Poetry » Other
5.0 / 3
793 0 4
Усещам как кръвта ми все по-лениво шава.
Тъгата със рогата – ту бодва, ту прегръща.
Досущ ръждиви панти - проскърцват моите стави,
скован от студ, дъхът ми е ноемврийски гущер.
Аз бързам – като влака с разхлабени спирачки,
без да броя отново пропуснатите гари –
дано ми стигнат сили за сетни земни крачки,
преди да тръгна бавно към небесата стари.
Преди да стигна горе - при Добри, Гошо, Митко,
преди да се отвори вратата с надпис Кръчма,
преди да се прегърнем и пийнем по напитка,
и да реват тромпетът с гласището на Съчмо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Random works
  • persian (Петър) И рече Бог
    И рече Бог
  • Burns Succubus
    Be my Lilith Who does not obey, My Delilah Who betrays, Be Pandora, ......
  • едно-малко-момиче (Кристиана Петкова) Carnivore
    Dig a hole inside me! Dig it, dig it, deeper, darker, keep it, keep it, don't forget, ......
  • Tangerine (Хел) Nobody's son
    The time was out and he was there - in space of woods and screaming trees. His face was sad, ......

More works »