vladun (Владимир Виденов)
84 507
15 abr 2012, 20:45

Небесен джаз 

  Poesía » Otra
711 0 4

Усещам как кръвта ми все по-лениво шава.
Тъгата със рогата – ту бодва, ту прегръща.
Досущ ръждиви панти - проскърцват моите стави,
скован от студ, дъхът ми е ноемврийски гущер.
Аз бързам – като влака с разхлабени спирачки,
без да броя отново пропуснатите гари –
дано ми стигнат сили за сетни земни крачки,
преди да тръгна бавно към небесата стари.
Преди да стигна горе - при Добри, Гошо, Митко,
преди да се отвори вратата с надпис Кръчма,
преди да се прегърнем и пийнем по напитка,
и да реват тромпетът с гласището на Съчмо.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стягай се, та и усещането да е по-слабо!
  • Нине, Ивон, Чомолунгм, Доче - благодаря, че споделихте стиха ми!
    С признателност и към всички, които прочетохте!
  • Познато като чувство... Броилка във горчиво.
    На масата отляво са празните места...
    Отдясно вдигат чаши. И вицове разказват.
    А ти си по средата... На края на света...
  • Хареса ми!Аз бързам – като влака с разхлабени спирачки,
    без да броя отново пропуснатите гари –
Propuestas
: ??:??