Небесна

Mar 31, 2010, 8:49 PM

Poetry » Love

647 0 6

Обгърна ме тихата вечер
със своя нежен покров.
Навън заръмя и до мен
китарата вярна застана.
И тъй, във лиричния звън
всяка капка аз вплетох,
и пеех: "Къде си, любов?"
Из светли блянове унесен
тихите стъпки едва не дочух.
Лека и ефирна беше ти -
нимфа със крила от песен.
Подарих ти своя слух ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Небесна

Want to read more?

Random works