31.03.2010 г., 20:49 ч.

Небесна 

  Поезия » Любовна
650 0 6
Обгърна ме тихата вечер
със своя нежен покров.
Навън заръмя и до мен
китарата вярна застана.
И тъй, във лиричния звън
всяка капка аз вплетох,
и пеех: "Къде си, любов?"
Из светли блянове унесен
тихите стъпки едва не дочух.
Лека и ефирна беше ти -
нимфа със крила от песен.
Подарих ти своя слух ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Предложения
: ??:??