Mar 8, 2022, 10:27 AM

Небесни занаятчии 

  Poetry » Landscape
327 1 6
Поизбледняла е от студ тревата,
над тъмните ù пазви дреме скреж.
Поизсребрява бавничко луната,
звездите тихо чезнат от копнеж.
Копнеж по недоизживяно лято,
когато бяха ярък перлен низ,
разсипан на талази в необята
по нечий щедър, вдъхновен каприз.
Но още рано е и още – тъмно,
и дълго, мръзнещ, ще гълчи под нос
пак косът, щом от облаците ръмне –
той чака слънцето си на поднос! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??