МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1019 4087
8 мар. 2022 г., 10:27

Небесни занаятчии 

  Поэзия » Пейзажная
278 1 6

Поизбледняла е от студ тревата,

над тъмните ù пазви дреме скреж.

Поизсребрява бавничко луната,

звездите тихо чезнат от копнеж.

 

Копнеж по недоизживяно лято,

когато бяха ярък перлен низ,

разсипан на талази в необята

по нечий щедър, вдъхновен каприз.

 

Но още рано е и още – тъмно,

и дълго, мръзнещ, ще гълчи под нос

пак косът, щом от облаците ръмне – 

той чака слънцето си на поднос!

 

Но постепенно се поизяснява.

Денят се буди, поизбистря взор

и след сълзите пак порозовява

небето над притихналия двор.

 

С лице измито, ще се поразсъни,

ще се изпълни с птича суета.

И нищо чудно, ако в пруста звънне

с камбанки – перли, ранна, пролетта.

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • 👍
  • Красотичка! Ръкопляскам!
  • Щураче, имаше и вариант "бръмне", но нямаше пчели, а реших да не си измислям самолети 😁.А "ръмне" ми харесва - за малко и едва-едва, а косът почнал да протестира и протестирал дълго, дълго, дори когато спряло да ръми! Благодаря!
  • Е, може да е "щом през облаците съмне"
    Много образна картинка
  • Благодаря, Росица Димова! Снощи ми изгоря крушката заедно с фасунгата. Разклонителят ми е с три гнезда - стига за лаптопа, рутера и нощната лампа. Което означава, че ако искам да си включа радиатора, трябва да изключа лампата. Изборът е - или на тъмно, или на студено. Рано сутринта отворих лаптопа, но на тъмно не се пише, затова останах на студено. И написах това стихотворение. Изкуших се на "ръмне" да сложа рима "гръмне", но се уплаших, че някой ще ме обвини във възпяване на смъртта и гърмежите 😁. Честит празник и на теб!
  • Страно е, как сутрин човек се чувства като новороден, с онова самозалъгващо се чувство за вечност! Честит празник!
Предложения
: ??:??