Душата си превърнала в куплети,
изплаканото пишех все през смях
и всяка дума в болката засвети –
звездица в тези нощи, що не спах.
И всички дни - назаем сякаш взети,
разпъваха ме, за какъв ли грях?
А нощем, все по другите планети,
теб търсех... затова и оживях.
И гледаха ме людете с насмешка:
Поредна луда и познат рефрен.
Съдбата, като канара бе тежка,
но кръстът ми по мяра бе скроен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up