Душата си превърнала в куплети,
изплаканото пишех все през смях
и всяка дума в болката засвети –
звездица в тези нощи, що не спах.
И всички дни - назаем сякаш взети,
разпъваха ме, за какъв ли грях?
А нощем, все по другите планети,
теб търсех... затова и оживях.
И гледаха ме людете с насмешка:
Поредна луда и познат рефрен.
Съдбата, като канара бе тежка,
но кръстът ми по мяра бе скроен. ...